Основната цел на метафората „Строеж на къща“ е да подчертае цената на избягването на вътрешния опит и на неработещите опити за контрол. Освен това метафората въвежда и възможността за избор на алтернативни поведения. Макар първоначално тази метафора да е била създадена за работа с клиенти, които се борят със синдром на раздразненото черво или други физически състояния и поради това живеят ограничен живот, тя може да се използва широко, за да подчертае неработещия характер на избягването. По време на метафората можеш да приканваш клиента да дава примери от собствения си живот, в които е правил подобни компромиси, като например да не присъства на училищно събитие на детето си от страх от физическа болка и така да пропусне възможността да бъде ангажиран родител; или да не излезе на среща с партньора си, защото се страхува, че физическите симптоми на разстройството му/ѝ ще го/я изложат, и така да пропусне близостта от прекараното време заедно.
Забелязал/а ли си, че всеки път, когато избягваш дадена ситуация или събитие, защото то може да причини дискомфорт, всъщност стесняваш и възможностите, които са ти достъпни? Като избягваш ситуацията, може и да спечелиш ползата евентуално да се почувстваш малко по-комфортно в момента. Но също така не получаваш нито една от ползите, които биха могли да произтекат от това да влезеш в тази ситуация. Това е компромис, нали?
Това е подходящ момент да се поискат примери от живота на клиента и да се попита дали този компромис е бил изгоден.
Като избягваш ситуации, защото може да са неприятни, ти стесняваш живота си все повече и повече. Живеенето много прилича на строж на къща. За да построиш къща, ти трябват строителни материали, например тухли, а около теб има изобилие от такива - твоите преживявания. В живота си си забелязал/а, че някои от тези тухли изглеждат по-хубави от други. Някои са чисто нови тухли и представляват приятни усещания, мисли, спомени и чувства. Други тухли са счупени, мръсни или просто не изглеждат достатъчно здрави. Те представляват всички трудни преживявания, с които си се борил/а - като симптоми и негативни мисли и чувства.
Какво би станало, ако решиш да строиш къщата си само с хубавите, нови тухли? Вероятно това би била много малка къща, нали?
А какво, ако хубавите тухли са близо до неприятните тухли или дори се намират под купчина от тях? Не е ли така, че си бил/а толкова зает/а да се опитваш да не докосваш неприятните тухли, че си пропускал/а онези хубави тухли, скрити под тях? Не би ли стеснило това жизненото ти пространство още повече?
Може да кажеш, че си доволен/доволна да живееш в малка къща. Но всеки път, когато излезеш от къщата, неприятните тухли пак ще бъдат там и ще те чакат, пречейки ти да стигнеш до още хубави нови тухли. В крайна сметка може дори да стигнеш дотам изобщо да не излизаш вече от къщата. Това звучи като голям компромис, нали?
Какво би станало, ако решиш да построиш къщата си с всички тухли, с които разполагаш? Ами ако това, което можем да правим тук, е свързано именно с построяването на къща с всички налични тухли, така че да имаш малко повече пространство, в което да живееш? Ами ако това е пространство, в което можеш да се научиш да живееш и с хубавите, и с неприятните тухли в къщата си, в служба на това живот, в който ще имаш избора да продължаваш да разширяваш? Как ти звучи това?