Тази метафора представяв себе си на практика всички от шестте процеса в ТПА, освен контакт с настоящият момент –процесите на приемането, аз като контекст, ангажираното действие и когнитивното отделяне по посока на ценностите.

Представете си, че вие сте шофьор на автобус, а автобусът е вашият живот.

Още от момента, в който поемете по пътя на живота, започвате  да натрупвате преживявания: рождени дни, училищни дни, ежедневни събития и специални събития. Пътят представлява ситуациите и хората, които срещаме, фактическите събития, за които всички биха се съгласили, че са се случили.

В отговор ние самите започваме да изпитваме преживявания на тези събития. Започваме да качваме пътници. Пътниците са нашите вътрешни преживявания под формата на мисли, емоции, убеждения и чувства. Те формират нашия мироглед: очаквания за това как работи светът, как другите откликват на нуждите ни, дори какви са собствените ни способности. По същество пътниците са нашите заучени реакции от миналия опит. Ние носим със себе си миналите си преживявания и ги проектираме върху настоящите факти.

Пътниците са преживяванията, които имате вътре в себе си: мисли, убеждения, спомени, чувства, физически усещания, импулси и емоции. Някои пътници са безобидни и не ни влияят особено много. Някои са приятни и в определени моменти ни помагат по пътя на живота. Но някои пътници ни карат да се чувстваме наистина неудобно; те може да са груби, агресивни, хленчещи и т.н.; образно казано някои са добре облечени и благовъзпитани, други са с отблъскващ външен вид и поведение.

Как ще постъпите, когато някои такива неприятни пътници започнат да ви притесняват, да крещят, да смущават шофирането, да настояват да минете по определен път, който не отговаря на маршрута, по всякакъв начин да затрудняват пътуването?

Ако поискате да ги свалите, ще трябва да отбиете встрани, да спрете автобуса, да отворите вратите и да ги подканите да слязат. Те ще се съгласят ли? Ще започнете ли борба с тях, опитвайки се да ги свалите насила? Ще ги увещавате ли да го направят? В тази ситуация основното нещо, което се случва е да спрете автобуса. Във всички случаи, докато се опитвате да се разправите с нежеланите пътници автобусът ще бъде спрял. Вашият живот ще бъде „на пауза”.

Друго което бихме могли да направим, е да започнем да им угаждаме, да правим отсъстъпки пред тях, да се съгласяваме да вземем някоя посока извън маршрута просто за да ги накараме да се успокоят за малко и да замълчат за известно време. Те се превръщат постепенно във втори шофьор, или с други думи – автопилот. Скоро моделите ни на шофиране (нашите действия) могат автоматично и несъзнавано да попаднат под влиянието на пътниците, вместо под влиянието на шофьора - нас самите!

Житейските преходи обикновено са особено предизвикателни. Точно както когато караме по нов път или преминаваме от магистрала към градски улици, трябва да излезем от режима на автопилот и да обърнем по-внимателно внимание накъде отиваме. По същия начин, когато поемаме по нови или несигурни пътища, автопилотът вече не върши работа! Пътниците обикновено стават особено шумни, когато преминаваме през голям житейски преход или когато се стремим към нещо важно. 

Точно както не можем да изтрием миналия си опит, след като пътниците вече са в превозното ти средство, те никога не слизат. Ние просто не можем да „не знаем“ това, което сме преживели. Разбира се, можем да се разсейваме или да избягваме ситуациите, които задействат тези пътници. Но всъщност просто не можеш със сила на волята да се накараш да чувстваш или да не чувстваш по определен начин. Може да си опитвал/а да забравиш определени части от миналото си или да си пренебрегвал/а произтичащите от тях несигурности. Но собственият ти опит ти казва, че не можеш да „раззвъниш“ вече ударена камбана.

Макар метафората „Животът е плаж“ да засяга и шестте основни концепции на ТПА, тя е създадена най-вече, за да улови същността на творческата безнадеждност по ярък и нагледен начин. Поради обхвата си тази метафора може да е полезно да се представи още в началото на терапията, а след това да се връщате към нея и да подчертавате различните ѝ компоненти, когато се разглеждат други ТПА процеси. Тя може да бъде особено полезна и за клиенти, които преживяват тревожност или имат натрапливи мисли и компулсивни поведения.

Понякога животът е като плуване на плажа. Хвърляме се стремглаво в живота, очаквайки да си прекараме приятно, отпускащо и освежаващо. Хората ни обсипват с добри съвети: „Не забравяй слънцезащитния крем.“ „Плувай между флаговете.“ „Не влизай във водата трийсет минути след хранене.“ „Пази се от акули.“ И така скачаме във водата, плискаме се и си прекарваме добре. В зависимост от личността и опита си може да си безгрижен/безгрижна, или да наблюдаваш тревожно за акули, или непрекъснато да следиш флаговете, за да си сигурен/сигурна, че си на правилното място. А може би си от хората, които обичат да пренебрегват правилата, и затова плуваш навсякъде.

Изведнъж удоволствието ти е прекъснато от неприятно усещане. Нещо те издърпва навътре. Вече не можеш да стъпиш на пясъчното дъно и забелязваш, че течението те отнася в морето. Изпадаш в паника и веднага си поставяш за цел да се върнеш на брега, след което предприемаш действия, за да постигнеш тази цел. Правиш го, без да мислиш. Това е инстинктивно. Започваш яростно да плуваш срещу течението. Понякога сякаш отбелязваш малък напредък, но после започваш да се изморяваш и забелязваш, че губиш битката. Започваш да плуваш още по-усилено. Обръщаш се по гръб и риташ с крака. Но не стигаш доникъде и се изтощаваш. Забравяш защо изобщо си дошъл/дошла на плажа. Започваш да си казваш: „Само да бях останал/а между флаговете“ или „Иска ми се да бях тренирал/а плуване повече, преди да рискувам всичко, като дойда на плажа“, но тези мисли не помагат с нищо. Ти все така яростно гребеш и не стигаш доникъде.

Може би викаш за помощ и ето ме мен - спасител, дошъл да те спаси. Така че забележи: ето ме с дъска, за да те спася, и аз ти предлагам да се хванеш за дъската. Но преди да можеш да го направиш, трябва да спреш да гребеш яростно. Макар всяко влакно в тялото ти да крещи в протест, ти трябва да спреш да гребеш и да опиташ нещо различно - да се хванеш за дъската.

Аз съм един доста особен спасител. Моята работа не е да те спася, а да те науча да се спасяваш сам/сама. Особеното при живота е, че можеш да бъдеш въвлечен/а в мъртво течение по всяко време. Това течение може да бъде депресия, скръб, тревожност или пориви да ядеш, да играеш хазарт, да харчиш или да употребяваш наркотици.

Искам да се научиш как да се измъкваш, когато заседнеш в мъртво течение. Затова те каня да заплуваш бавно напряко на течението. Предлагам ти да плувам редом с теб. Докато правиш това, ще усещаш дърпането на течението. Ще бъдеш отнасян/а по-навътре в морето, отколкото би искал/а, а умът ти ще прожектира пред очите ти всякакви плашещи сценарии. Това е, което умовете правят. И моят прави същото. Аз не те моля да не изпитваш страх, тревожност или депресия. Моля те да плуваш напряко на течението, докато преживяваш тези мисли и усещания. В крайна сметка ще стигнеш до спокойни води и ще можеш да продължиш да се наслаждаваш на деня си на плажа.

Това, към което те приканвам, е да се откажеш от яростното гребане и да позволиш неприятните усещания и плашещите мисли, свързани с това, че те отнася навътре в морето, да присъстват. Каня те отново да се свържеш с онова, което наистина има значение: да се забавляваш на плажа, по каквито и да било причини, поради които това е приятно за теб. Каня те да предприемаш ефективни действия, а какви са те зависи от ситуацията. Ако си в безопасност, това означава да се наслаждаваш на слънцето и вълните по своите собствени причини. Ако си заседнал/а в течение на (вмъкни основния проблем, с който клиентът се представя), това означава да спреш борбата и да правиш малки загребвания в посоката, в която искаш да бъдеш, независимо какви преживявания се появяват.

Следното допълнение може да подчертае проблемите със стриктното следване на правила и да улесни изследването на неработещия характер на сливането с мислите. Насърчавайте клиентите да използват собствени примери за правила и съвети, които са им били давани, и да изследват доколко те работят.

Спомняш ли си всички добри съвети, които хората са ти давали за това как да бъдеш в безопасност, когато ходиш на плаж? Забележи, че част от тях са добри съвети, като например: „Не навлизай там, където не можеш да стъпиш, ако не умееш да плуваш.“ Някои са погрешни, като: „Безопасно е да плуваш между флаговете.“ А някои са просто градски легенди, като: „Ако се намажеш със зехтин, това те предпазва от слънчево изгаряне.“ Обзалагам се, че не си поискал/а нито един от тези съвети; те просто случайно са стигнали до теб. Хора с добри, а може би и не толкова добри намерения са напълнили главата ти със смес от добри, лоши и неутрални съвети. И така, как разбираш дали даден съвет, който ти изникне в главата, когато планираш да отидеш на плаж, си струва да бъде следван?

Метафората може също да бъде разширена, за да породи дискусия за ценностите и целите, включително за преследването на една и съща цел по различни причини и за способността да се движим в ценностно значими посоки, дори когато конкретна цел е блокирана.

Забележи, че в горещ ден на плажа има много хора. Можеш да си представиш, че не всички са там по една и съща причина. Какви са някои от причините да отидеш на плаж? Някои хора отиват, за да се забавляват с приятели. Други - за да се отпуснат и да четат. Някои отиват, за да хванат тен. Други, за да се разхладят.

Насърчете клиента да дава отговори, които обхващат възможно най-широк диапазон от варианти.

Например, може да отиваш на плажа (цел), за да се разхладиш (ценност). Ами ако пътят към плажа е затворен? Има и други начини да се разхладиш. Например можеш да седиш в климатизирано помещение, да вземеш студен душ или да изпиеш ледено кафе.

Можеш да добавиш и следния текст, за да адресираш по-нататък прекомерните трудности с тревожност, притеснение или обсесивно-компулсивни поведения. Този раздел може да бъде особено полезен за хора, преживели травма, които са развили прекомерни или нереалистични опасения, свързани с безопасността.

Забележи, че в този сценарий има предпазни мерки, които можеш да предприемеш, за да подобриш безопасността си. Можеш да придобиеш умения, например стил на плуване при попадане в течение, или просто да тренираш, за да станеш по-добър плувец. Можеш да си сложиш слънцезащитен крем, за да предотвратиш слънчево изгаряне. Можеш да стоиш извън прибоя в дни, когато морето е много бурно. Можеш да избягваш плажове, където има жилещи медузи. Можеш да плуваш между флаговете. Всичко това може да подобри удоволствието ти от това да бъдеш на плажа. Но какво се случва със забавлението ти, ако станеш обсебен/а от безопасността? Ами ако вместо да се носиш по водата или да се отпуснеш, държиш очите си постоянно вперени във флаговете? Или какво, ако веднага щом пръстите на краката ти докоснат водата, хукнеш обратно към чантата си, за да сложиш още слънцезащитен крем? Ами ако изобщо се откажеш да ходиш на плаж, защото е твърде опасно?

Тук позволете на клиента да отговори, след което обсъдете разумната безопасност и как тя да се практикува, както и готовността да присъстват тревожни мисли, докато човек следва ценностно значима дейност.

Забележи също, че въпреки всички твои усилия, пак можеш да попаднеш в мъртво течение. Вятърът, течението и приливът могат да се променят и място, което е било безопасно, да се превърне в опасно. Или може огромна вълна внезапно да те събори от краката ти и да те отнесе в течението. Няма значение чия е вината или как се е случило. Щом веднъж си попаднал в мъртво течение, имаш важен избор: да продължиш да се бориш и в крайна сметка да се предадеш на изтощението и да се удавиш, или да спреш борбата и да започнеш да предприемаш ефективни действия, като плуваш напряко на течението в посока към своите ценности.

„Махалото“ се фокусира върху емоционалния контрол, като използва движението напред-назад на махало като метафора за парадоксалните ефекти от опитите да се контролират емоциите. То засяга и готовността като алтернатива на контрола върху вътрешния опит. Макар че този текст може да се използва като упражнение с насочено въображение (след като клиентът бъде ситуиран в стаята с помощта на няколко дълбоки вдишвания), полезно е то да се проведе с настолно махало като предмет или чрез люлеене на какъвто и да е утежнен предмет. Провеждането му като интерактивно упражнение засилва преживелищния характер на тази метафора.

Представи си чувство - каквото и да е чувство или емоция. Колко дълго ще продължи то? А сега си представи махало, което се люлее свободно. Колкото по-високо го повдигнеш в едната посока, толкова повече сила му даваш, за да се издигне нагоре и в другата посока. Може би ще усетиш силата на замаха му в тежестта и съпротивлението на тежестта в долната част на махалото, когато го пуснеш.

Чувствата са като махалото; те се люлеят. Това е неизбежно. Едната страна може да ти харесва повече от другата. Но ако се опиташ да се бориш с люлеещата се природа на махалото и да издигнеш тежестта високо към предпочитаната от теб страна, ще му дадеш повече сила да се издигне високо и към противоположната страна - страната, която не харесваш. (Ако използваш предмет, можеш да насърчиш клиента да вдигне тежестта високо от едната страна и после да я пусне.) Може да успееш да го спреш за кратък момент или да го вдигнеш по-високо от естествения му цикъл. Но това ще изисква много енергия от твоя страна, а и така или иначе не работи, защото рано или късно тежестта ще се озове на страната, която не харесваш заедно с цялата допълнителна сила, която си ѝ придавал/а. Просто така работят махалата: колкото по-високо преместиш тежестта в едната посока, толкова по-мощно е движението в противоположната посока. При някои хора махалото може да се люлее повече, отколкото при други. Някои може да харесват това, а други може да им прилошава от движението.

А сега си представи, че тук има и друга възможност, освен да хванеш тежестта и да се опитваш да я движиш в една или друга посока. Ами ако вместо това можеш да се изкачиш по връвта до точката на закрепване? Да бъдеш там означава, че си готов/а да оставиш махалото да се люлее без да изразходваш енергията си и без да даваш допълнителна енергия на страната, която не харесваш. В точката на закрепване на махалото можеш да му позволиш да се люлее, без да ти прилошава. Цялото ти същество не бива разклащано от движението на тежестта, но самото люлеене продължава да е налице.

Готовността е свързана с това доколко си отворен/а да преживяваш естественото люлеене на своите емоции, мисли, телесни усещания и спомени, когато се появят от едната страна — може би под формата на щастие или мили спомени, или от другата, като тъга, разочарование или тревожност. (В предходното изречение избери вътрешни преживявания, които са релевантни за клиента.) Твоят опит с махалото може да ти покаже, че когато не си готов/а да имаш едната страна, тя вече е при теб. Именно когато наистина не си готов/а да изпитваш тревожност (или друга емоция, релевантна за ситуацията на клиента), тогава тревожността се превръща в нещо, за което „наистина има защо да се тревожиш“. Тогава ѝ даваш повече сила, като повдигаш тежестта колкото можеш по-високо, за да се отървеш от нея.

Толкова дълго си се опитвал/а да контролираш чувствата и мислите, които не харесваш, и в резултат си получавал/а още от същото. Сега имаш избор. Вместо да се опитваш да контролираш люлеенето, свободен/свободна си да се изкачиш до готовността,  до точката на закрепване на махалото. От точката на закрепване можеш съзнателно да позволиш на махалото да се люлее и в двете посоки. Понякога има тревожност, понякога няма. И в двата случая няма да попаднеш в неработеща борба, която води единствено до нежелани последици.

Не можеш да контролираш люлеенето. Единственото, което можеш да контролираш, е дали държиш тежестта, или си „застанал“ в точката на готовността. Нека сега те попитам: отворен/а ли си да изследваш как животът би могъл да бъде различен, ако преместиш фокуса си от това да се хващаш за тежестта към това да бъдеш в точката на готовност?

Както и при други упражнения, в които се прави опит да не се мисли за нещо, било то шоколадова торта (Hayes et al., 1999, pp. 124–125), жълт джип (Hayes, 2005, pp. 24–25), ванилов сладолед (Walser & Westrup, 2007, pp. 69–70) или поничка с желе (Zettle, 2007, p. 169), целта на упражнението „Не мисли за кученце“ е да демонстрира парадокса на потискането на мислите. Много клиенти се затрудняват, когато се опитват да потиснат нежелани мисли или спомени. Но за да знае човек, че не трябва да мисли за дадена мисъл или спомен, той първо трябва да помисли за нея/него. Това упражнение и други подобни на него са лесен и ненатоварващ начин клиентите да преживеят безполезността на опитите да контролират мислите си.

Ако си съгласен/съгласна, бих искал/искала да направиш едно кратко упражнение с мен. През следващите няколко секунди искам да не мислиш за кученце. Можеш да мислиш за всичко друго, но не и за кученце. Ако ти изникнат мисли за едно сладко малко кученце, което маха с опашка и скача върху теб, за да ти оближе лицето, просто ги отблъсни и не мисли за тях. Можеш да мислиш за всичко друго, но каквото и да правиш, не мисли за кученце.

…….

Някои клиенти могат да реагират на това упражнение и на други упражнения за потискане на мисли, като се опитват да заменят една мисъл с друга (например да мислят за котенце вместо за кученце), което може да им създаде впечатлението, че успешно са избегнали първоначалната мисъл. В такива ситуации е важно да се изследват всички опити на клиента да се освободи от нежеланата мисъл или да я потисне, като се проучи колко усилие е било необходимо и каква е била целта на това, което е правил/а (например да мисли за котенце, за да не мисли за кученце), тъй като целенасоченото заместване на една мисъл с друга неизбежно включва нежеланата мисъл – в основата на тази преднамереност стои присъствието на нежеланата мисъл, а не свободата от нея. Освен това е важно да се изследват честотата, продължителността и интензивността на мислите за кученце. Обикновено клиентите забелязват, че не са имали никакви мисли за кученца през целия ден, докато не са опитали да не мислят за тях, в който момент тези мисли парадоксално се засилват. Дори ако клиентът „успешно“ потиска кученцата с котенца, кученцата се появяват отново, често с по-голяма интензивност, веднага щом той/тя се откаже от усилието, необходимо, за да мисли за котенца.

Тази метафора служи да насочи клиента към творческа безнадеждност.

Представи си, че си попаднал/а в едно поле със завързани очи и ти дават малка торба с инструменти, която да носиш. Казват ти, че задачата ти е да се движиш из това поле със завързани очи. (Вариант: Без превръзка на очите; ако живееш, ще се движиш и в хода на живота си, в крайна сметка неизбежно ще се натъкнеш на дупка.) Това поле и твоето движение в него е всъщност твоят живот. И така, ти правиш каквото ти е казано, каквото са те научили, че е нормално и редно да правиш – да се движиш в полето.

Но, без да го знаеш предварително, в това поле има няколко доста дълбоки дупки, разположени на голямо разстояние една от друга. И когато започваш да се движиш самостоятелно насам-натам, рано или късно падаш в една голяма дупка. Опипваш наоколо и не намираш никакъв изход. Вероятно това, което би направил/а в такова положение, е да вземеш торбата с инструменти, която са ти дали, и да видиш какво има вътре; може би в нея трябва да има нещо, което да можеш да използваш, за да излезеш от дупката.

А сега си представи, че единственият инструмент в торбата е лопата. Така че съвсем прилежно започваш да копаеш, но много скоро забелязваш, че не си излязъл/излязла от дупката. Тогава опитваш да копаеш все по-бързо и по-бързо, все по-упорито и по-упорито. Но пак си в дупката. Затова опитваш различни техники на копаене, с големи загребвания или с малки, хвърляш пръстта надалеч или я трупаш в ъгъла. Но все още си в дупката. Влагаш всичките си усилия и полагаш целият този труд, а колкото и странно да е, дупката просто става все по-голяма, по-голяма и по-голяма. Какво би направил в тази ситуация?

Не е ли точно това твоето преживяване? Така стигаш до мисълта: „Може би ми е нужна наистина огромна лопата, или пневматична лопата, или още по-модерна лопата.“ 

ТПА обаче не предлага „по-добра” лопата, защото копаенето не е начин да излезеш от дупката - копаенето е това, което създава дупките. Така че може би целият този подход е безнадежден - не можеш да се изкопаеш навън; така само се заравяш още повече.

Метафората „Стая, пълна с армирана лента“ подчертава цената на избягването на вътрешния опит и опитите за контрол по начин, много сходен с метафората „Гладният тигър“ (Hayes, 2005, pp. 36–37).

В тази метафора шумът представлява обезпокоителните мисли и чувства, а армираната лента представлява избягването на вътрешния опит и усилията за контрол. С течение на времето тези стратегии силно ограничават самото съществуване.

Представи си живота си като стая. Един ден забелязваш, че тръба близо до тавана в единия ъгъл капе. Звукът от падащите капки те изнервя и ти искаш да се отървеш от него. Затова поправяш теча с едно парче армирана лента и спокойствието ти се връща.. докато водата не си проправи път през лентата и звукът от капенето не се върне: кап… кап… кап… Тогава поставяш още едно парче лента върху първата поправка и отново настъпва тишина. 

Разбира се, спокойствието и тишината не траят дълго. Налага се да поправяш теча отново и отново. Това не е голям проблем, защото армираната лента е сравнително евтина и винаги успяваш да държиш подръка резервна ролка. Това продължава месеци или дори години, докато един ден не забележиш, че тези големи, тромави поправки бавно започват да запълват стаята, оставяйки все по-малко пространство, в което да живееш, и приближавайки капенето все повече и повече към теб.

Основната цел на метафората „Строеж на къща“ е да подчертае цената на избягването на вътрешния опит и на неработещите опити за контрол. Освен това метафората въвежда и възможността за избор на алтернативни поведения. Макар първоначално тази метафора да е била създадена за работа с клиенти, които се борят със синдром на раздразненото черво или други физически състояния и поради това живеят ограничен живот, тя може да се използва широко, за да подчертае неработещия характер на избягването. По време на метафората можеш да приканваш клиента да дава примери от собствения си живот, в които е правил подобни компромиси, като например да не присъства на училищно събитие на детето си от страх от физическа болка и така да пропусне възможността да бъде ангажиран родител; или да не излезе на среща с партньора си, защото се страхува, че физическите симптоми на разстройството му/ѝ ще го/я изложат, и така да пропусне близостта от прекараното време заедно.

Забелязал/а ли си, че всеки път, когато избягваш дадена ситуация или събитие, защото то може да причини дискомфорт, всъщност стесняваш и възможностите, които са ти достъпни? Като избягваш ситуацията, може и да спечелиш ползата евентуално да се почувстваш малко по-комфортно в момента. Но също така не получаваш нито една от ползите, които биха могли да произтекат от това да влезеш в тази ситуация. Това е компромис, нали?

Това е подходящ момент да се поискат примери от живота на клиента и да се попита дали този компромис е бил изгоден.

Като избягваш ситуации, защото може да са неприятни, ти стесняваш живота си все повече и повече. Живеенето много прилича на строж на къща. За да построиш къща, ти трябват строителни материали, например тухли, а около теб има изобилие от такива - твоите преживявания. В живота си си забелязал/а, че някои от тези тухли изглеждат по-хубави от други. Някои са чисто нови тухли и представляват приятни усещания, мисли, спомени и чувства. Други тухли са счупени, мръсни или просто не изглеждат достатъчно здрави. Те представляват всички трудни преживявания, с които си се борил/а - като симптоми и негативни мисли и чувства.

Какво би станало, ако решиш да строиш къщата си само с хубавите, нови тухли? Вероятно това би била много малка къща, нали?

А какво, ако хубавите тухли са близо до неприятните тухли или дори се намират под купчина от тях? Не е ли така, че си бил/а толкова зает/а да се опитваш да не докосваш неприятните тухли, че си пропускал/а онези хубави тухли, скрити под тях? Не би ли стеснило това жизненото ти пространство още повече?

Може да кажеш, че си доволен/доволна да живееш в малка къща. Но всеки път, когато излезеш от къщата, неприятните тухли пак ще бъдат там и ще те чакат, пречейки ти да стигнеш до още хубави нови тухли. В крайна сметка може дори да стигнеш дотам изобщо да не излизаш вече от къщата. Това звучи като голям компромис, нали?

Какво би станало, ако решиш да построиш къщата си с всички тухли, с които разполагаш? Ами ако това, което можем да правим тук, е свързано именно с построяването на къща с всички налични тухли, така че да имаш малко повече пространство, в което да живееш? Ами ако това е пространство, в което можеш да се научиш да живееш и с хубавите, и с неприятните тухли в къщата си, в служба на това живот, в който ще имаш избора да продължаваш да разширяваш? Как ти звучи това?

Метафората „Топка в басейн“ може да се използва, за да предаде колко контрапродуктивно е да се опитваме да контролираме мислите и чувствата си, като същевременно предлага приемането и готовността като алтернативи.

Ами ако това, което правиш с тези мисли, спомени и чувства, е като да се бориш с топка в басейн? Не ти харесват тези неща. Не ги искаш и искаш да ги изкараш от живота си. Затова се опитваш да натиснеш топката под водата и извън съзнанието си. Само че топката продължава да изскача обратно на повърхността, така че ти се налага отново и отново да я буташ надолу или да я държиш под водата. Да се бориш с топката по този начин я държи близо до теб, а това е изтощително и безполезно. Ако я пуснеш, тя ще изплува и ще остане да се носи по повърхността близо до теб, а това вероятно няма да ти хареса. Но ако ѝ позволиш да стои там известно време, без да я хващаш, тя в крайна сметка може да се отдалечи към другия край на басейна. А дори и да не го направи, поне ще можеш да използваш ръцете си и да се наслаждаваш на плуването, вместо да прекарваш времето си в борба.

Les Passagers du Bus (Français): A French animated Choose Your Own Adventure video series featuring The Passengers On The Bus metaphor. Viewers are able to make decisions that shape the story, with each video demonstrating the impact of their chosen strategy: https://www.youtube.com/watch?v=TYjIYp-46zc

Οι "επιβάτες στο λεωφορείο" είναι μία από τις μεταφορές στη ΘΑΔ που μας υπενθυμίζουν τη σπουδαιότητα της οδήγησης προς τις αξίες μας. Οι επιβάτες αποτελούν τις αρνητικές μας σκέψεις. Για παράδειγμα, αν ετοιμαζόμαστε να πάρουμε ένα ρίσκο, ίσως το μυαλό μας αρχίζει να παράγει σκέψεις όπως "Δεν είμαι αρκετά καλός", "Θα αποτύχω", "Ας μην πάρω το ρίσκο καλύτερα" κλπ. Αν όντως ακούσουμε τις σκέψεις αυτές, πιθανώς να αλλάξουμε γνώμη και κατεύθυνση. Το "κέρδος" σε αυτή την περίπτωση είναι η αίσθηση ότι βάλαμε τους επιβάτες (τις σκέψεις δηλαδή) στη θέση τους και δεν μας ταλαιπωρούν πια από τη θέση του οδηγού. Ωστόσο, οι επιβάτες παραμένουν μες στο λεωφορείο. Η επιλογή του να παραμείνουμε πιστοί στον αρχικό μας στόχο και να αφήσουμε τους επιβάτες να μας μιλάνε, μας βοηθά στην καλλιέργεια της αποδοχής. Δεν θέλουμε να τους κάνουμε να σωπάσουνε ούτε να τους βάλουμε σε συγκεκριμένες θέσεις. Θέλουμε να συνεχίσουμε να έχουμε το τιμόνι στα χέρια μας και να φτάσουμε στον προορισμό μας. Το αληθινό κέρδος εδώ δεν είναι μόνο ότι καταφέραμε να αποδεχτούμε τις σκέψεις, αλλά και ότι δείξαμε δέσμευση στις αξίες μας. Αυτό μας κάνει ψυχολογικά ευέλικτους. Και η ψυχολογική ευελιξία μας επιτρέπει μας οδηγήσουμε κάθε όχημα με κάθε είδος επιβατών.

전북대학교 (2015). 수용 전념 치료 (ACT)에서 관계 틀 관점으로 은유를 이해하고, 활용하고, 창조하기. 한국심리학회지: 건강, 20(2), 371 - 389.  [Son, C.N. (2015). Understanding, Using, and Creating Metaphors with Relational Frame Perspectives in Acceptance–Commitment Therapy. The Korean Journal of Health Psychology, 20(2), 371 - 389.] DOI: 10.17315/kjhp.2015.20.2.001

Shahreza V, Danesh E, Moradi A, Abolmaali K, Akhlaqi Fard M. (2022). تدوین پروتکل درمانی پذیرش و تعهد با استفاده از استعارههای مثنوی معنوی موالنا [Developing a Treatment Protocol of Acceptance and Commitment Using the Metaphors of Rumi's Spiritual Masnavi]. Middle Eastern Journal of Disability Studies, 12, 34-34. http://jdisabilstud.org/article-1-2235-en.html
A total of eight related anecdotes with corresponding metaphors were found in spiritual Masnavi that matched all six ACT categories. These anectodes are 1) the story of the host afraid of having a guest in her home for a long time because of rain, 2) the story of the bear and the idiot who trusted him, 3) the story of a wolf and a fox go hunting in the companionship of a lion, 4) the story of the horse drinking water while being distracted by the people around, 5) the story of the deaf person who decides to visit his sick neighbor, 6) the story of four people who want grapes in a different language and get in trouble, 7) the story of the jackal falls into a bend of color and starts claiming to be a peacock, and finally 8) the story of the merchant and parrot.
چک ی ده
زمینه و هدف: اختالالت یادگیری محدود به ناتوانی در یادگیری ریاضی یا خواندن نمیشود؛ بلکه هر فعالیتی را که فرد بهصورت روزانه در آن درگیر است، شامل میشود. درمان مبتنیبر پذیرش و تعهد ازجمله درمانهایی است که میتواند در این زمینه مؤثر باشد. هدف پژوهش حاضر، تدوین برنامٔه پروتکل درمانی مبتنیبر پذیرش و تعهد با استفاده از استعارههای مثنوی معنوی موالنا بود.
روشبررسی: این پژوهش با استفاده از روش تحقیق تحلیل محتوای کیفی انجام پذیرفت. در این پژوهش بررسی حکایتهای مثنوی معنوی با استفاده از روش تحلیل محتوا بهمنظور استخراج محتوای پنهان حکایتها و تطابق آنها با مقولههای درمان مبتنیبر پذیرش و تعهد صورت گرفت. سپس در قالب برنامٔه هشتجلسهای ۷۵ دقیقهای )هر هفته دو جلسه( پروتکل درمانی مبتنیبر پذیرش و تعهد با استفاده از استعارههای مثنوی تنظیم شد. برای بررسی روایی پروتکل در بخش دوم پژوهش، پروتکل طراحیشده بهطور آزمایشی روی یک خانم ۳۵ ساله، دارای تحصیالت لیسانس و خانهدار و دارای فرزند مبتال به مشکالت یادگیری تحصیلی )که دارای صفات بیش فعالی نیز بود و اختالل یادگیری آن ریشه در بیش فعالی وی داشت( اجرا شد.
یافتهها: درمجموع هشت حکایت مرتبط یافت شد که تناظر هر شش مقولٔه درمان مبتنیبر پذیرش و تعهد در آنها پیدا بود؛ همچنین روایی پروتکل در اجرای آزمایشی روی یک آزمودنی با استفاده از مشاهدات بالینی و سؤاالت بازپاسخ به تأیید رسید.
نتیجهگیری: براساس نتایج پژوهش، در مثنوی معنوی استعارههای متناظر با درمان مبتنیبر پذیرش و تعهد بهمنظور بومیسازی این درمان با استفاده از حکایتهای مثنوی معنوی وجود دارد و پروتکل طراحیشده با استفاده از این استعارهها دارای روایی محتوایی مناسبی است.
کلیدواژهها: اختالالت یادگیری، بومیسازی، تحلیل محتوای کیفی، پروتکل درمانی مبتنیبر پذیرش و تعهد، حکایتهای مثنوی معنوی.
 

Youtube
Demony na łodzi

Youtube
ACT,gotowość: metafora nieproszonego gościa, bezdomnego Joe
 

Youtube
Radio Lęk FM metafora ACT

Perez, W.F., Rocha, A.G.R., & Kovac, R. (2025). Como utilizar metáforas na Terapia de Aceitação e Compromisso (ACT): uma visão a partir da Teoria das Molduras Relacionais (RFT). Perspectivas Em Análise Do Comportamento, Volume Especial, 206–219. https://doi.org/10.18761/PAC.ACT.032

The Anxiety News Radio Metaphor described in "Eifert, G. & Forsyth, J. (2005). Acceptance and Commitment Therapy for anxiety disorders. Oakland: New Harbinger.", narrated in Brazilian Portuguese by a specialist in radio ads.

This Photo Album metaphor can be found in Kovac, R., Perez, W. F., Miklos, M., & Meyer, S. B.  (2025). Metáforas de desfusão na ACT: em busca dos componentes críticos para a transformação de função de estímulos aversivos em uma tarefa experimental de esquiva. Perspectivas Em Análise Do Comportamento. DOI: 10.18761/PAC.ACT.033

Metáfora “Álbum de Fotografias”: “Encontre uma posição confortável e feche os seus olhos, ou mantenha-os em um ponto fixo, o que você prefe-rir. Agora, eu gostaria de convidá-lo a observar sua respiração. Apenas observe o fluxo da inspiração e da expiração, sem tentar qualquer controle, apenas observe.Neste momento, note se identifica alguma sensação física. Observe essa sensação. Imagine-se fazendo uma fotografia dessa sensação e colocando--a em um álbum de fotografias. Imagine esse álbum sendo, aos poucos, preenchido por fotos de cada sen-sação, sentimento e pensamento que você pode perce-ber de forma consciente. Imagine-se colocando cada um em uma foto, e colando essa foto no seu álbum. Faça isso independentemente de os pensamentos e sentimentos serem positivos ou negativos, prazero-sos ou dolorosos. A qualquer momento, se notar que os seus pensamentos pararam, apenas retorne a sua atenção para esse álbum de fotografias que vai sendo, aos poucos, preenchido com sensações, sentimentos, pensamentos.Neste momento, observe o que vem à sua mente ao ouvir VEK. (pausa) Procure imaginar VEK (pausa). Imagine-se colocando VEK em uma fotografia. (pausa). Imagine-se olhando a foto de VEK em sua mão. E imagine-se colocando essa foto em um álbum. Novamente, se os seus pensamentos te levarem para outros lugares, apenas note e coloque também esse pensamento em uma foto e essa foto em seu álbum de fotos. Agora, imagine “LEF”. Imagine-se colocando uma fotografia de LEF em uma das pá-ginas do seu álbum.Novamente, observe quais pen-samentos, sentimentos ou sensações você pode notar e coloque-os, cada um, em uma fotografia no seu ál-bum.Imagine que você é esse álbum, repleto de pen-samentos, de sentimentos, de sensações, de VEK, de LEF. E para que esse álbum seja completo, todas as fotos precisam ser colocadas aí. Nenhuma foto é dis-pensável. Todas compõem o seu álbum, o álbum que é Você (pausa). Aos poucos, retorne a sua atenção para essa sala, para esse momento em que estamos e, quando estiver pronto, pode abrir os seus olhos”.

El siguiente es una animación realizada por Joe Oliver utilizando la metáfora del invitado indeseable. Se agregaron subtítulos en español. Es un buen recurso para ilustrar los costos del control emocional. Visite el siguiente vínculo en youtube: http://www.youtube.com/watch?v=z558qPdvYr4

Un libro ilustrado de acceso libre  que adapta la fábula de Esopo: "el roble y la espiga" para ejemplificar la flexibilidad psicológica. La adaptación es de Jorge Everardo Aguilar-Morales y Fabiola Margarita Santiago-García. La ilustración es de Omar Cortés. 

Se trata de una metáfora que he diseñado para abordar los procesos de Aceptación, Compromiso con la acción, Momento Presente y Desesperanza Creativa. Espero que les resulte de utilidad.

"Imaginemos que tu vida transcurre en un barco en altamar, donde usualmente sos el único tripulante a bordo. Conocer la dirección hacia la cual estás navegando resulta motivante y le da sentido a tu viaje, aunque eso no te asegura que el camino sea siempre agradable.

 Navegando van a existir diversos factores que no dependen de vos: el viento puede variar, ciertos elementos pueden averiarse temporalmente, a veces será de noche y en algunas ocasiones vas a atravesar fuertes tormentas. ¿Qué sucede en esos momentos en los que los cambios del contexto parecen tomar dominio de la situación?

Muchas veces podemos huir de la tormenta y obsequiarnos la sensación de estar a salvo, aunque esto tenga un precio muy alto a largo plazo: alejarnos del lugar hacia el cual realmente queremos ir. En algunas otras ocasiones, cuando la tormenta es muy grande como para escapar, permanecemos en contacto con aquello que no queremos percibir: podemos dejar de navegar, echar anclas, lamentarnos y preguntarnos por qué el clima es así; podemos discutir con las nubes y el viento, pretendiendo cambiarlas por un ambiente más amable.

Existe una forma un tanto contraintuitiva, a la cual no solemos estar muy acostumbrados: continuar navegando hacia la dirección deseada, aceptando la tormenta tal cual es, sin intentar pelear con ella y sabiendo que, por más aterradora que se vea, es sólo un fenómeno climático normal que se irá en unos momentos, ¡no existen tormentas eternas! En este punto hay una incómoda verdad: a nadie le agrada verse avasallado por una tormenta, no obstante ¿valdría la pena permanecer en contacto con ésta sí gracias a ello te estuvieras acercando hacia donde querés ir?.

Entonces, al encontrarse con una tormenta de la cual no podemos escapar podemos observar dos grandes alternativas: una implica estar en contacto con el malestar de atravesarla, la otra... también, pero con un pequeño detalle agregado: el sufrimiento. El sufrimiento de maldecir hacia las nubes, de pensar en lo injusto que resulta ese cambio climático, de luchar inútilmente por ponerle fin.... el sufrimiento que nos genera el dejar de navegar.

Aquellas ocasiones en las que experimentamos la disposición a continuar navegando sin intentar controlar lo inevitable, podemos contemplar detalles que quizás ignorábamos hasta entonces. Diversas tempestades nos otorgan cierta maestría en el manejo de las velas, nuestra experiencia desarrolla habilidades para atravesar los momentos críticos, podemos conocer las herramientas que tenemos a mano y adquirir dominio sobre su uso. Eso no elimina el malestar generado por el clima, por supuesto, pero nos ayuda a dirigirnos hacia lo que es realmente importante.

¿Cómo querrías actuar la próxima vez que te encuentres atravesando una tormenta?"
 

Se trata de una metáfora de Terapia de Aceptación y Compromiso (ACT) escrita por la Lic. Rocío Arcuri para abordar el pensamiento negativo repetitivo (Pérdida de contacto con el momento presente y Fusión). En ACT recurrimos a este tipo de materiales con el fin de transmitir mensajes terapéuticos y cambiar la forma en la que nos relacionamos con los eventos.
Espero que les resulte útil para la comprensión de estos procesos o como recurso clínico para utilizar con sus pacientes.

 

Pasajeros en el autobús - subtitulos en español

Esta metáfora me sirvió para trabajar con la pareja de una mujer con desregulación emocional diagnosticada con TDAH. Lo que más obstaculizaba la colaboración de la pareja en la terapia era la idea de “cómo vamos a invertir tantos recursos en algo que debería ser mucho más fácil??”. Me contás si te sirvió a vos y para qué? ([email protected]) Acá va la metáfora… 

Imaginate que tus padres son franceses y cuando eras niño te enviaron a un colegio francés y además te hablaban en francés dentro de la casa. Pero la situación de ella fue distinta. Sus papás eran de Venezuela, así que hablan en español, y aunque vivían en Francia, la mandaron a un colegio en español. Ella creció y todas sus parejas anteriores entednpian español así que no hubo grandes inconvenientes. Hasta que un día se enamora de vos, y realmente quiere poder estar cerca tuyo pero resulta que no sabe hablar francés. Así que vos le decís “cómo no vas a saber hablar francés? Todos saben hablar francés, mirá fulanito sabe hablar francés, pepito también sabe. Así no nos podemos comunicar, además no podés ni ir a comprar a un kiosko, no podes leer un cartel en la calle, no podes comprarte un libro para leer, no podes hacer nada si no sabés hablar francés.” Ella está de acuerdo con vos, al fin y al cabo no le es nada fácil vivir en Francia sin poder hablar el idioma. Entonces, no sería lógico que aparezca algo de enojo hacia sus padres por no haberle enseñado francés de niña como hicieron todos los otros padres? A los 30 años es mucho más difícil aprender un idioma de cero. Entonces ella te dice, “bueno voy a empezar clases de francés, pero mientras tanto, podemos usar un traductor para comunicarnos, no?” Vos decís: “qué locura usar un traductor cada vez que querramos hablar! Eso no es normal, ninguna pareja que conozco hace eso, todos hablan y listo, no puede ser tan difícil, ya debería estar resuelto esto hace rato” El traductor representaría por ejemplo: tener charlas difíciles sólo mientras ella va camino al trabajo porque suele estar más regulada que cuando está en la casa, o usar negociaciones en vez de reclamos cuando algo de ella no le gusta, o notar cuando la discusión está escalando y frenar para respirar juntos, entre otras cosas. Acordamos en que sí, quizás sea raro usar un traductor para hablar, pero es una herramienta momentánea hasta que avance con sus clases de francés y cada vez lo necesite menos. Qué crees que ayudaría más, que cada vez que la veas le digas “todavía no sabes francés? ya deberías saberlo es re fácil” o que cuando estén juntos en la casa le enseñes palabras o que le ayudes a hacer la tarea, o que se sienten juntos a ver una película en frances? Él entendía la metáfora, aunque rápidamente volvía las mil situaciones donde ella fallaba por no saber francés (situaciones donde se desregulaba y reaccionaba de forma agresiva). Reconocimos que estábamos redundando en algo que ya sabíamos, que era un hecho, ella efectivamente no sabía hablar francés, pero seguir quejándonos de que ella no sabe hablar francés no nos estaba ayudando a que lo aprenda. Así que la primera tarea fue intentar reconocer cuándo estaba reclamándole que no sabe francés y cuándo estaba buscando ayudarla a aprender o buscando traductores para poder comunicarse con ella. Al reconocer la cantidad de tiempo que pasaba reclamándole que no sabe francés y lo poco que ayudaba eso a que aprenda el idioma, nos propusimos juntos buscar formas de ayudarla con sus clases de francés. Y aclaramos: Sí, no es una tarea fácil, va a haber días que vas a estar con más energía para ayudarle a hacer la tarea y otros que no tanto, y está bien, pero los días que no estás con ánimos de ayudar a hacer la tarea al menos intentemos no decirle “qué mal que hablás frances.

Ojalá te sirva!    -Azul Borga

Метафора піщаної бурі
(використовується в ACT для пояснення психологічної гнучкості та негнучкості)

Піщані бурі — це потужні вітри в пустелі, які підіймають у повітря пісок і створюють задушливу, хаотичну хмару. Вони можуть з’явитися несподівано та тривати від кількох хвилин до кількох місяців. Незалежно від тривалості, буря може бути болісною й засліплювати відкриту шкіру й очі.
Щоб вижити, потрібно змінити позицію: захистити відкриті ділянки тіла, сховатися, «пересидіти» бурю.

Піщана буря може переміщати цілі дюни, змінюючи ландшафт, тому важко покладатися на нього для визначення напрямку. Натомість можна орієнтуватися на зірки — вони постійні й незмінні та можуть бути компасом.

Є реальна небезпека заблукати в обертовій стіні піску, а також отримати пошкодження від піску, якщо залишитися відкритим.

Щоб пережити бурю, треба закрити шкіру, зачекати, поки вона пройде, і водночас дозволити собі відчувати — бачити, чути, вдихати запахи, навіть відчувати смак бурі — але з безпечної позиції, не будучи повністю оголеним перед нею.
Великі піщані бурі — природне явище життя в пустелі, їх неможливо уникнути.

Складні життєві ситуації, хвилювання, страхи, проблеми — схожі на піщані бурі. Це природна частина людського життя. Іноді ми відчуваємо, що опинилися в самому центрі бурі: заблукали (дюни рухаються, ландшафт змінюється), не знаємо, куди йти.

Є два способи реагування, коли вас застала піщана буря:
Психологічна гнучкість (спостерігати, приймати, орієнтуватися на свої «зірки» — цінності, діяти поступово).
Психологічна негнучкість (боротися зі штормом напряму, губитися в ньому, втрачати орієнтири).

(Published on ACBS Ukraine Affiliate Telegram Channel on October 1, 2025)

Тенісний м’яч: увага має бути на м’ячі, коли її відволікають думки — помічай і повертай.Такі метафори корисно розвивати, додаючи думки як джерела відволікання.

Твій розум починає гудіти: “Чи влучу я по м’ячу? А якщо промахнуся? Чому мама мене знімає? Я виглядаю безглуздо? Чи правильно тримаю ракетку? Де мають бути ноги? Хто той з радіо?
І що більше уваги ти приділяєш цим думкам, то менше її залишається на м’яч!»
Цю метафору можна легко адаптувати під будь-яку діяльність, яку любить клієнт — малювання, гру у футбол, танці, ігри, читання...

Почніть із запитання:
Щоб добре виконувати цю діяльність, де має бути твоя увага?
Після цього поступово введіть джерела відволікання —
зовнішні: люди, що спостерігають, гучні звуки, коментарі з боку;
внутрішні: думки, коментарі розуму, відчуття у тілі.
Ця вправа допомагає клієнтові побачити, що думки можуть бути такими ж відволіканнями, як і зовнішні події, і що завжди є можливість помітити, куди поділась увага, і повернути її туди, де вона потрібна. (В таких метафорах одразу багато аспектів може бути залучено)