Махалото

„Махалото“ се фокусира върху емоционалния контрол, като използва движението напред-назад на махало като метафора за парадоксалните ефекти от опитите да се контролират емоциите. То засяга и готовността като алтернатива на контрола върху вътрешния опит. Макар че този текст може да се използва като упражнение с насочено въображение (след като клиентът бъде ситуиран в стаята с помощта на няколко дълбоки вдишвания), полезно е то да се проведе с настолно махало като предмет или чрез люлеене на какъвто и да е утежнен предмет. Провеждането му като интерактивно упражнение засилва преживелищния характер на тази метафора.

Представи си чувство - каквото и да е чувство или емоция. Колко дълго ще продължи то? А сега си представи махало, което се люлее свободно. Колкото по-високо го повдигнеш в едната посока, толкова повече сила му даваш, за да се издигне нагоре и в другата посока. Може би ще усетиш силата на замаха му в тежестта и съпротивлението на тежестта в долната част на махалото, когато го пуснеш.

Чувствата са като махалото; те се люлеят. Това е неизбежно. Едната страна може да ти харесва повече от другата. Но ако се опиташ да се бориш с люлеещата се природа на махалото и да издигнеш тежестта високо към предпочитаната от теб страна, ще му дадеш повече сила да се издигне високо и към противоположната страна - страната, която не харесваш. (Ако използваш предмет, можеш да насърчиш клиента да вдигне тежестта високо от едната страна и после да я пусне.) Може да успееш да го спреш за кратък момент или да го вдигнеш по-високо от естествения му цикъл. Но това ще изисква много енергия от твоя страна, а и така или иначе не работи, защото рано или късно тежестта ще се озове на страната, която не харесваш заедно с цялата допълнителна сила, която си ѝ придавал/а. Просто така работят махалата: колкото по-високо преместиш тежестта в едната посока, толкова по-мощно е движението в противоположната посока. При някои хора махалото може да се люлее повече, отколкото при други. Някои може да харесват това, а други може да им прилошава от движението.

А сега си представи, че тук има и друга възможност, освен да хванеш тежестта и да се опитваш да я движиш в една или друга посока. Ами ако вместо това можеш да се изкачиш по връвта до точката на закрепване? Да бъдеш там означава, че си готов/а да оставиш махалото да се люлее без да изразходваш енергията си и без да даваш допълнителна енергия на страната, която не харесваш. В точката на закрепване на махалото можеш да му позволиш да се люлее, без да ти прилошава. Цялото ти същество не бива разклащано от движението на тежестта, но самото люлеене продължава да е налице.

Готовността е свързана с това доколко си отворен/а да преживяваш естественото люлеене на своите емоции, мисли, телесни усещания и спомени, когато се появят от едната страна — може би под формата на щастие или мили спомени, или от другата, като тъга, разочарование или тревожност. (В предходното изречение избери вътрешни преживявания, които са релевантни за клиента.) Твоят опит с махалото може да ти покаже, че когато не си готов/а да имаш едната страна, тя вече е при теб. Именно когато наистина не си готов/а да изпитваш тревожност (или друга емоция, релевантна за ситуацията на клиента), тогава тревожността се превръща в нещо, за което „наистина има защо да се тревожиш“. Тогава ѝ даваш повече сила, като повдигаш тежестта колкото можеш по-високо, за да се отървеш от нея.

Толкова дълго си се опитвал/а да контролираш чувствата и мислите, които не харесваш, и в резултат си получавал/а още от същото. Сега имаш избор. Вместо да се опитваш да контролираш люлеенето, свободен/свободна си да се изкачиш до готовността,  до точката на закрепване на махалото. От точката на закрепване можеш съзнателно да позволиш на махалото да се люлее и в двете посоки. Понякога има тревожност, понякога няма. И в двата случая няма да попаднеш в неработеща борба, която води единствено до нежелани последици.

Не можеш да контролираш люлеенето. Единственото, което можеш да контролираш, е дали държиш тежестта, или си „застанал“ в точката на готовността. Нека сега те попитам: отворен/а ли си да изследваш как животът би могъл да бъде различен, ако преместиш фокуса си от това да се хващаш за тежестта към това да бъдеш в точката на готовност?