Не мисли за кученце

Както и при други упражнения, в които се прави опит да не се мисли за нещо, било то шоколадова торта (Hayes et al., 1999, pp. 124–125), жълт джип (Hayes, 2005, pp. 24–25), ванилов сладолед (Walser & Westrup, 2007, pp. 69–70) или поничка с желе (Zettle, 2007, p. 169), целта на упражнението „Не мисли за кученце“ е да демонстрира парадокса на потискането на мислите. Много клиенти се затрудняват, когато се опитват да потиснат нежелани мисли или спомени. Но за да знае човек, че не трябва да мисли за дадена мисъл или спомен, той първо трябва да помисли за нея/него. Това упражнение и други подобни на него са лесен и ненатоварващ начин клиентите да преживеят безполезността на опитите да контролират мислите си.

Ако си съгласен/съгласна, бих искал/искала да направиш едно кратко упражнение с мен. През следващите няколко секунди искам да не мислиш за кученце. Можеш да мислиш за всичко друго, но не и за кученце. Ако ти изникнат мисли за едно сладко малко кученце, което маха с опашка и скача върху теб, за да ти оближе лицето, просто ги отблъсни и не мисли за тях. Можеш да мислиш за всичко друго, но каквото и да правиш, не мисли за кученце.

…….

Някои клиенти могат да реагират на това упражнение и на други упражнения за потискане на мисли, като се опитват да заменят една мисъл с друга (например да мислят за котенце вместо за кученце), което може да им създаде впечатлението, че успешно са избегнали първоначалната мисъл. В такива ситуации е важно да се изследват всички опити на клиента да се освободи от нежеланата мисъл или да я потисне, като се проучи колко усилие е било необходимо и каква е била целта на това, което е правил/а (например да мисли за котенце, за да не мисли за кученце), тъй като целенасоченото заместване на една мисъл с друга неизбежно включва нежеланата мисъл – в основата на тази преднамереност стои присъствието на нежеланата мисъл, а не свободата от нея. Освен това е важно да се изследват честотата, продължителността и интензивността на мислите за кученце. Обикновено клиентите забелязват, че не са имали никакви мисли за кученца през целия ден, докато не са опитали да не мислят за тях, в който момент тези мисли парадоксално се засилват. Дори ако клиентът „успешно“ потиска кученцата с котенца, кученцата се появяват отново, често с по-голяма интензивност, веднага щом той/тя се откаже от усилието, необходимо, за да мисли за котенца.