АВТОБУС

Тази метафора представяв себе си на практика всички от шестте процеса в ТПА, освен контакт с настоящият момент –процесите на приемането, аз като контекст, ангажираното действие и когнитивното отделяне по посока на ценностите.

Представете си, че вие сте шофьор на автобус, а автобусът е вашият живот.

Още от момента, в който поемете по пътя на живота, започвате  да натрупвате преживявания: рождени дни, училищни дни, ежедневни събития и специални събития. Пътят представлява ситуациите и хората, които срещаме, фактическите събития, за които всички биха се съгласили, че са се случили.

В отговор ние самите започваме да изпитваме преживявания на тези събития. Започваме да качваме пътници. Пътниците са нашите вътрешни преживявания под формата на мисли, емоции, убеждения и чувства. Те формират нашия мироглед: очаквания за това как работи светът, как другите откликват на нуждите ни, дори какви са собствените ни способности. По същество пътниците са нашите заучени реакции от миналия опит. Ние носим със себе си миналите си преживявания и ги проектираме върху настоящите факти.

Пътниците са преживяванията, които имате вътре в себе си: мисли, убеждения, спомени, чувства, физически усещания, импулси и емоции. Някои пътници са безобидни и не ни влияят особено много. Някои са приятни и в определени моменти ни помагат по пътя на живота. Но някои пътници ни карат да се чувстваме наистина неудобно; те може да са груби, агресивни, хленчещи и т.н.; образно казано някои са добре облечени и благовъзпитани, други са с отблъскващ външен вид и поведение.

Как ще постъпите, когато някои такива неприятни пътници започнат да ви притесняват, да крещят, да смущават шофирането, да настояват да минете по определен път, който не отговаря на маршрута, по всякакъв начин да затрудняват пътуването?

Ако поискате да ги свалите, ще трябва да отбиете встрани, да спрете автобуса, да отворите вратите и да ги подканите да слязат. Те ще се съгласят ли? Ще започнете ли борба с тях, опитвайки се да ги свалите насила? Ще ги увещавате ли да го направят? В тази ситуация основното нещо, което се случва е да спрете автобуса. Във всички случаи, докато се опитвате да се разправите с нежеланите пътници автобусът ще бъде спрял. Вашият живот ще бъде „на пауза”.

Друго което бихме могли да направим, е да започнем да им угаждаме, да правим отсъстъпки пред тях, да се съгласяваме да вземем някоя посока извън маршрута просто за да ги накараме да се успокоят за малко и да замълчат за известно време. Те се превръщат постепенно във втори шофьор, или с други думи – автопилот. Скоро моделите ни на шофиране (нашите действия) могат автоматично и несъзнавано да попаднат под влиянието на пътниците, вместо под влиянието на шофьора - нас самите!

Житейските преходи обикновено са особено предизвикателни. Точно както когато караме по нов път или преминаваме от магистрала към градски улици, трябва да излезем от режима на автопилот и да обърнем по-внимателно внимание накъде отиваме. По същия начин, когато поемаме по нови или несигурни пътища, автопилотът вече не върши работа! Пътниците обикновено стават особено шумни, когато преминаваме през голям житейски преход или когато се стремим към нещо важно. 

Точно както не можем да изтрием миналия си опит, след като пътниците вече са в превозното ти средство, те никога не слизат. Ние просто не можем да „не знаем“ това, което сме преживели. Разбира се, можем да се разсейваме или да избягваме ситуациите, които задействат тези пътници. Но всъщност просто не можеш със сила на волята да се накараш да чувстваш или да не чувстваш по определен начин. Може да си опитвал/а да забравиш определени части от миналото си или да си пренебрегвал/а произтичащите от тях несигурности. Но собственият ти опит ти казва, че не можеш да „раззвъниш“ вече ударена камбана.