ПАДАНЕ В ДУПКА

Тази метафора служи да насочи клиента към творческа безнадеждност.

Представи си, че си попаднал/а в едно поле със завързани очи и ти дават малка торба с инструменти, която да носиш. Казват ти, че задачата ти е да се движиш из това поле със завързани очи. (Вариант: Без превръзка на очите; ако живееш, ще се движиш и в хода на живота си, в крайна сметка неизбежно ще се натъкнеш на дупка.) Това поле и твоето движение в него е всъщност твоят живот. И така, ти правиш каквото ти е казано, каквото са те научили, че е нормално и редно да правиш – да се движиш в полето.

Но, без да го знаеш предварително, в това поле има няколко доста дълбоки дупки, разположени на голямо разстояние една от друга. И когато започваш да се движиш самостоятелно насам-натам, рано или късно падаш в една голяма дупка. Опипваш наоколо и не намираш никакъв изход. Вероятно това, което би направил/а в такова положение, е да вземеш торбата с инструменти, която са ти дали, и да видиш какво има вътре; може би в нея трябва да има нещо, което да можеш да използваш, за да излезеш от дупката.

А сега си представи, че единственият инструмент в торбата е лопата. Така че съвсем прилежно започваш да копаеш, но много скоро забелязваш, че не си излязъл/излязла от дупката. Тогава опитваш да копаеш все по-бързо и по-бързо, все по-упорито и по-упорито. Но пак си в дупката. Затова опитваш различни техники на копаене, с големи загребвания или с малки, хвърляш пръстта надалеч или я трупаш в ъгъла. Но все още си в дупката. Влагаш всичките си усилия и полагаш целият този труд, а колкото и странно да е, дупката просто става все по-голяма, по-голяма и по-голяма. Какво би направил в тази ситуация?

Не е ли точно това твоето преживяване? Така стигаш до мисълта: „Може би ми е нужна наистина огромна лопата, или пневматична лопата, или още по-модерна лопата.“ 

ТПА обаче не предлага „по-добра” лопата, защото копаенето не е начин да излезеш от дупката - копаенето е това, което създава дупките. Така че може би целият този подход е безнадежден - не можеш да се изкопаеш навън; така само се заравяш още повече.